Комуникативна компетентност

„Комуникативната компетентност“ е част от изследванията в областта на чуждоезиковото обучение от около четири десетилетия като репрезентативен на по-ранния лингвистичен конструкт – езикова способност, свързан с езиковата педагогика и
приложната лингвистика. Терминът в най-общ смисъл означава способността на индивида да установява и поддържа контакти с хората, както и социално-ориентираното му поведение. Първата употреба на термина се приписва на антрополога лингвист Дел Хаймс (1967). Постепенно понятието бива изяснявано, доуплътнявано и доразвивано, като лингвистът смята, че към „езиковата компетентност“ (правилата за системата от звукове, комбинирането им в морфеми и изграждането на изречения) трябва да се отчита „социолингвистичната компетентност“ (подходящата употреба на езика в контекст), като настоява, че езиковите структури са зависими от контекста.